Category Archives: Конфуций

Кoнфуций

Koнфуций (551-479 г. пр.Хр.)

Koнфуций

Кoнфуций - снимка Уикипедия

Кoнфуций (Confucius) е китайски мислител и философ, ученик на Лао Дзъ. На основата на неговото учение възниква конфуцианството, което оказва силно отражение върху живота главно в Китай и в цялата Източна Азия.

Истинското име на Конфуций е Кун Циу, но тъй като в китайската култура се смятало за неуважително към учителите да се обръщат само по име, бил наречен Кун Учителя или Кун Фудзъ. През XVI век йезуитският мисионер Матео Ричи прави транскрибция от латинското име и така се появява името Конфуций, с което мислителят днес е известен по целия свят. Според китайската традиция, освен личното име, на около десетгодишна възраст се дава още едно официално име. Името, което получава Кун Циу е Джун Ни. След смъртта си получава и други имена.

Конфуций е роден на 28 септември 551 г. пр.Хр., в началото на появата на движението на Стоте философски школи. Родният му град Цюфу се намирал в древното китайски княжество Лу (днес част от Шандун). Баща му, Шу Лянхе, бил благородник, който обаче в последствие обеднял. Така, той израства в бедно, но благородно семейство.

Според запазените сведения на 65-годишна възраст баща му сключва втори брак с 15-годишната Ян Чжен Цзай. Тогавашната традиция обаче считала подобен брак за незаконен. Но именно от него се ражда Конфуций, поради което е считан за незаконно роден. На тригодишна възраст загубва баща си. Майка му е принудена да го отгледа сама в голяма бедност. Първоначално той работи като чиновник, но скоро разбира, че трябва да стане културен човек и се заема със самообразованието си. Преди да навърши 20 години става известен като първия професионален учител в Китай.

На 19-годишна възраст Конфуций се жени за Чи Чуан. Ражда им се син, Кон Ли, а след това и две дъщери. За да изхранва семейството си се налага да започне работа като чиновник. Говорело се, че когато се е срещнал с Лао Дзъ и е говорил с него, Конфуций се е впечатлил толкова силно, че след това не е говорил в продължение на три дни или на месец.

През 527 г. пр.Хр. умира майка му и Кoнфуций влиза в тригодишен траур. Предприема дълго пътуване в Северен и Централен Китай, проповядвайки политическите си идеи, които обаче не намерили практическо приложение. Осъзнава невъзможността да повлияе на държавната политика.

Когато навършва 68 години, Конфуций се връща у дома и посвещава последните години от живота си в преподаване и систематизиране на литературното наследство. Целта му е била да научи своите ученици да мислят самостоятелно и постоянно да изучават околния свят. Това обяснява защо не създава своя систематична теория. Китайските учени определят броя на неговите ученици на три хиляди, но въпреки това не можем да бъдем сигурни в точния брой, защото са известни имената само на 26 от тях (любимият му ученик е бил Ян-Юан, а Цзен-Цзи и Ю Жо са му били много близки). За китайския народ той се явява най-големия Учител. Въпросът дали Конфуций създава учение или религия е спорен, защото той разглежда много духовни въпроси и отделя съществено място на естеството на душата.

Конфуцианството често се разглежда като религия, въпреки че в него отсъства църковната институция и не отдава съществено значение на теологичните въпроси. Конфуцианската етика не е религиозна. Учението има за свой идеал създаването на хармонично общество по древен образец, в което всяка личност има своя функция. Основният принцип в това общество трябва да е лоялността.

Един от най-известните изследователи на Конфуций, Матео Ричи, се опитва да намери концептуална връзка между китайските духовни учения и християнството. Той говори за основаването на „конфуцианска религия“. В своите лекции по история на философията Хегел оценява с голям скептицизъм проявеният през XVII-XVIII век в Западна Европа интерес към конфуцианството. Според него Конфуций е образец за чисто практическа мъдрост, лишена от достойнствата на западноевропейската метафизика.

За информацията за живота на Конфуций не можем да бъден сигурни, тъй като не съществуват текстове, които могат да я потвърдят. Днешните учени са много предпазливи в приписването на изявления на Конфуций. Принципите на конфуцианството са били развити през вековете въз основа на текстове от периода между смъртта на Конфуций и създаването на Китайската империя през 221 г. пр.Хр.

Конфуций умира на 72 или на 73-годишна възраст. След смъртта му пряк последовател на неговото учение става единственият му племенник Дзиси.

Конфуций – цитати

Posted in Конфуций | Tagged , | Leave a comment